Ретуш на портрет на Цар Борис III
Сканиран от пощенска картичка с размери 9 х 13 см, на 400 dpi. (dot per inch)
Картичката е доста повредена и скана вади от нея всички дефекти - точки, влакна и др.
След ретуша би могъл да се получи размер за печат А4 на 300 dpi.
Преди ретуша - оригиналният скан

След ретуша (клик на снимката за показване на реален размер - 1.44 mb)

Междувременно, намирам по-добра снимка и я сканирам, но за съжалене скенера хваща растера.
Решавам да комбинирам двете за максимално добър резултат. Ето новата снимка

Интересното, когато ги наслагвам, че всъщност това са две различни пози от една сесия. Вижда се как Царят е помръднал единствено с тяло - главата остава неподвижна. Защо това прави впечатление? Защото кадрите са от 20те години, когато се е снимало на стъклени плаки вероятно в реалния размер на снимката, тоест негатива е 9 х 13 см. Това гарантира отличен детайл, но се налага неподвижно позиране по време на снимането (експонирането). С други думи трябва да си търпелив и вкаменен. Още повече, че фотоапаратът е представлявал огромен дървен съндък на здрав статив и е бил еднозаряден, в този смисъл скоростното снимане на последователни кадри, дори в магазина да има две плаки, пак е отнемало около 1 секунда (минимум).
Картичката е доста повредена и скана вади от нея всички дефекти - точки, влакна и др.
След ретуша би могъл да се получи размер за печат А4 на 300 dpi.
Преди ретуша - оригиналният скан

След ретуша (клик на снимката за показване на реален размер - 1.44 mb)

Междувременно, намирам по-добра снимка и я сканирам, но за съжалене скенера хваща растера.
Решавам да комбинирам двете за максимално добър резултат. Ето новата снимка

Интересното, когато ги наслагвам, че всъщност това са две различни пози от една сесия. Вижда се как Царят е помръднал единствено с тяло - главата остава неподвижна. Защо това прави впечатление? Защото кадрите са от 20те години, когато се е снимало на стъклени плаки вероятно в реалния размер на снимката, тоест негатива е 9 х 13 см. Това гарантира отличен детайл, но се налага неподвижно позиране по време на снимането (експонирането). С други думи трябва да си търпелив и вкаменен. Още повече, че фотоапаратът е представлявал огромен дървен съндък на здрав статив и е бил еднозаряден, в този смисъл скоростното снимане на последователни кадри, дори в магазина да има две плаки, пак е отнемало около 1 секунда (минимум).