“Маргарита Милиджийска” е първият съвместен проект на Агенция за изкуство “Лорань” и Националната художествена галерия.
Той представя едно напълно непознато, но достатъчно интересно име, за да провокира идеята за голяма изложба и съпътстващ я албум-каталог.
На въпроса “Коя е Маргарита Милиджийска?”
малцина от запитаните художници от по-старото поколение ще се сетят само за часовете по руски език в Художествената академия,
където до 1975 г. тя – дипломиран художник по живопис –
е преподавала руски език цели 25 години.
Изправени сме не за пръв път пред прищевките на съдбата, предложила ни поредната изненада, нова неизбродена територия, ново “бяло поле” в познанието ни за собствената ни история на изкуството. Поредната странна човешката съдба, предопределила облика на цяло едно творчество – резултат от респектираща, близо шейсетгодишна творческа активност. Това наследство излезе неочаквано на бял свят преди две години – над 400 живописни композиции с маслени бои, темпер и акрил, стотици рисунки, съсредоточени най-вече в жанровете портрет, натюрморт и пейзаж. В своята цялост то дава ярка и плътна представа за художничката Маргарита Милиджийска (1910-2001) – подчертана индивидуалност, темперамент и жив пластичен език. Реализираме проекта „Маргарита Милиджийска” с ясното съзнание, че ще останем длъжници на редица други незаслужено пренебрегвани или забравени имена. Надеждата ни е, че изложбата и съпътстващият я каталог ще направят възможно „завръщането” на още един български художник в културната ни памет, защото творчеството на Маргарита Милиджийска със сигурност има свое значимо място във все още пишещата се история на новото българско изкуство.
Кратка биография
Приживе Милиджийска не получава признанието, което заслужава като изключително продуктивен автор, чиито творби изненадват с яркия си експресивен и пластичен език. Житейският път на художничката е нелек - преследват я творческо неразбиране, репресии и лично неблагополучие. Тя е завършила живопис през 1936 г. в Художествената академия при големия български художник Никола Маринов. Веднага след дипломирането си се включва в Дружеството на новите художници, представляващо най-модерно ориентираните творци. Творчеството й от 30-те и 40-те години е напълно в синхрон с общите пластични търсения. Но след учителстване в провинцията, което я откъсва от темпото на художествения живот в столицата, Милиджийска се оттегля от изложбите в София. В същото време рисува изключително активно. Името й се свързва с това, че е преподавала руски език в Художествената академия от 1949 до 1974 - цели 25 години, но никога не се е афиширала като художник. А през 1957 г. е изключена от Съюза на българските художници, като живописта й е обявена за формалистична. Въпреки това, макар и в голяма самота, художничката продължава активно да твори в дома си до преклонна възраст. Творчеството й от 60-те години е своеобразен контрапункт на властващата идеологизирана естетика на тогавашното време.
Пейзаж, 1987 г. |
Пред огледалото, около 1940 г. |
